Кратък курс по "Икономика на предприятието", подходящ за ученици в специалност "Банково дело" на професионалните гимназии
Икономика на предприятието

3.1. Същност и видове дълготрайни активи. Оценка.

3.1. Същност и видове дълготрайни активи. Оценка.

  ·     Имуществото на фирмата:Стопанската дейност на фирмите е твърде разнообразна както по характер, така и по размери. Независимо от тези различия, между фирмите има нещо общо. Всички те разполагат с определени ресурси, наречени стопански средства (активи), посредством които осъществяват своята дейност.Активите имат конкретен състав, форма на съществуване и изпълняват определена роля. Една част от тях са средства на труда (машини, сгради, транспортни средства, земя, инструменти), друга част са предмети на труда (материали и суровини), трета част са продукти на труда (продукция, пари и др.).Друга особеност, по която фирмите си приличат е, че активите, които използват, имат конкретен произход (източници на образуване – пасиви).

Една част от активите фирмите получават от общината или държавата с право на ползване и разпореждане.

Друга част от стопанските средства имат за източници на образуване банкови заеми.

Трета част от активите са внесени от съдружниците под формата на дялови вноски.

Четвъртият източни за образуване на активите са различни задължения към физически или юридически лица.

Петият източник е печалбата на фирмата.

Съвкупността от всички активи и техните източници (пасиви) формира имуществото на всяка фирма. В резултат на осъществяваната стопанска дейност, активите и пасивите непрекъснато се променят, в резултат на което имуществото има динамичен характер.

ИЗВОД: По счетоводен път се отчита имуществото на фирмата, изразено като динамична величина.

Активите и пасивите са основни обекти на имуществото. Освен тях в състава на имуществото на фурмата се включват и производни обекти – стопански операции и процеси, условни активи и пасиви, стопанско-правни активи и пасиви, взаимоотношения между фирми (сключени договори, активи и пасви, дадени под наем, наети, чужди стоки, приети на отговорно пазене.

·     Класификация на активите: Същност – активите са ресурси на фирмата, контролирани от нея в резултат на минали събития, от които се очаква бъдеща икономическа изгода. Активите са многобройни и разнообразни. За нуждите на счетоводството важно значение има класификацията им според функционалната им роля и степен на ликвидност ( свойството на активите да променят формата си на съществуване). По този критерий всички активи се делят на две групи – дълготрайни (бавно ликвидни) и краткотрайни (бързо ликвидни)

Класификация на дълготрайните активи – дълготрайни са активите, които участват повече от една година в стопанската дейност и запазват първоначалната си форма на съществуване. Това означава, че икономическата изгода от тях се черпи за срок повече от ена година. От своя страна дълготрайните активи биват амортизуеми и неамортизуеми. Амортизуемите активи в процеса на експлоатация остаряват, а стойността им постепенно намалява. При тях протичат едновременно два процеса. Единият процес е свързан с намаляване на потребителната им стойност и се нарича физическо или морално (свързано с техническия прогрес) остаряване. Вторият процес е свързан с постепенното на части пренасяне на стойността на дълготрайните активи в това, което се произвежда. Този процес е икономически и се нарича амортизация ( икономически процес на постепенно намаляване на стойността на дълготрайните активи при участието им в стопанската дейност.

От своя страна амортизируемите активи се делят на три групи:

Дълготрайно материални активи – имат веществен характер и запазват първоначалната си форма на съществуване. Биват земи и терени, сгради и конструкции, транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, офис обзавеждане, библиотечни книги, други дълготрайни материални активи.

Дълготрайни нематериални активи – те също участват дълго време, но нямат физическа субстанция. Разделят се на две подгрупи – права върху индустриална собственост и права върху интелектуална собственост.

Права върху индустриална собственост – включват дългосрочни разрешения за търсене и ползване на подземни богатства, концесии за ползване на природни ресурси (плажни ивици, язовири, кариери и други).

Права върху интелектуална собственост са патенти, лицензи, фирмени марки, промишлен дизайн, програмни продукти, ноу-хау, продукти от развойна дейност.

Търговска репутация възниква само когато една фирма купува друга фирма. Тя представлява разликата между пазарната цена на придобитото предприятие и неговия собствен капитал преди сделката.

Нематериални дълготрайни активи – всички активи, на които не се начислява амортизация. Биват няколко групи:

·        Дълготрайни биологични активи – природни ресурси, които не се променят в следствие на експлоатация ор предприятието (гори, пасища, водоеми).

Обществено значими – паметници, музейни експонати и произведения на изкуството.

·        Дългосрочни финансови активи (дългосрочни инвестиции) – ресурси на фирмата, които временно се използват от трети лица с цел финансова изгода под формата на дивиденти. Според размера на дяловото участие инвестициите биват: инвестиции в дъщерни предприятия, в асоциирани предприятия, малцинствено участие, предоставени дългосрочни заеми, инвестиционни имоти.

Разходи за бъдещи периоди – разходи, които фирмата извършва през текущия период, но касаят нейната бъдеща дейност ( предплатени наеми, такси и абонаменти)

Търговска репутация:  Когато едно предприятие придобива друго и последното престане да съществува разликата и на отчетната стойност на придобитите А -ви и П -ви и тяхната цена на придобиване представлява за купувача търговска репутация – тя бива положителна и отрицателна. Положителна имаме при превишение на разходите по придобиването над дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите А -ви и П-ви към датата на разменната операция. Същата се вписва в баланса като ДА и се амортизира за полезния и срок на годност но не повече от 10 год. Като се прилага линейния метод на амортизиране  Тази амортизация се отчита чрез с/ка 243 положителна търговска репутация се отчита чрез с/ка 261. С/ката 261 се Д при възникване на положителна репутация срещу К на с/ка 498. С/ка 261 се К при отписване на положителна репутация срещу К на с/ка 243. Отрицателна търговска репутация е превишението на възприетата отчетна стойност на инвестциите над цената на придобиване. Отрицателната репутация се отчита чрез с /ка 262 и се отразява като приход по с/ка 701. С/ка 262 се К при възникване на отрицателна репутация срещу Д на с/ка 498 . С/ка 262 се Д със съответната част от приспадащата се отрицателна репутация при конкретния отчетен период срещу К на с/ка 709.

 

 

·      Оценяване и видове оценки на дълготрайните активи : цена на придобиване – включва цена на дълготрайните материални активи и дълготрайните нематериални активи, цена за транспорт, цена за монтаж, цена за изпитания и други специфични разходи произтичащи от дълготрайните материални активи и дълготрайните нематериални активи, цена на машината и всички разходи за привеждане във вид удобен за експлоатация
Оценка по себестойност на дълготрайните материални активи и дълготрайните нематериални активи – отнася се предимно за тези елементи от състава(машини, съоръжения, оборудване) произвеждат се в предприятието и се използват от неговите поделения.Не излизат от пазара и предприятието не получава печалба от тях.Предприятието обаче се интересува от разходите, които е направило.Тяхната производствена себестойност.
Справедлива цена(историческа)-намира израз в:
- пазарна цена
- продажна цена
- борсова цена
- цена на търг
- други видове
Отнася се за безвъзмездно придобити произведения на изкуството
Балансова оценка – цената, по която дълготрайния материален актив се води в баланса
Начална – в началото на периода, крайна – в края на периода, средногодишна стойност, извадени от употреба
Възстановителна – колко струва в момента на промяната

Преоценка-през разглежданият период на дълготрайните активи се извършва преоценка на активите(револаризация)-преоценяване на актива с цел установяване на тяхната реална историческа цена, което се извършва от екипи на предприятието-инженери, технолози, икономисти.Те трябва да отчетат динамиката в техниката и технологията, в цените, динамиката в инфлацията, промените в пазара и др.
Наред с това Международните стандарти е пуснало определени нормативи по групи машини  които също се отчитат при преоценката.Като правило в резултат на преоценката цените нарастват на машините, съоръженията.
Оценяването на финансовите активи – при отчитането им се отразява само тяхната фактическа стойност без дохода, който носят.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.